Да пием до съмнало
Непораснало мое другарче,
поседни, отдъхни си от лутане!
Погледни ме в очите така, че...
да срещнеш в тях пълнолу(д)ние!
Седни и налей от бутилката -
да отпием по глътка на сянка,
ако трябва, отцеди и мътилката,
да побъбрим с кеф, преди дрямка.
Разкажи ми отново за кризата -
що се прави на толкова важна...
че остави ни вече без ризи
остави... туй е тъй маловажно!
Почети ми от твоите стихове,
дето писа ги снощи по тъмно,
за кризи душевни и митове,
дай да пием...
ако трябва - до съмнало!
На един приятел! :)
© Валка All rights reserved.
