Да победим страха
Преброени са дните ни земни,
няма време за страх и сълзи.
Да опазим телата си тленни,
тази мисъл докрай ни тежи.
Тази мисъл ни прави покорни,
вледенява любов и мечти.
Тя ни хвърля в бури притворни,
неусетно посява мъгли.
Ние трупаме камък, бетон
и стени срещу нея градим.
На страхът многолик, пантеон
ден - по ден неуморно творим.
А не може, не трябва така!
Нека вятърна мелница тук построим!
Не от камък! От полски цветя,
от живота ни толкоз любим.
Тя ще спре урагани метежни,
тя ще срещне коварна вълнá.
Под крилете ѝ приказно нежни,
ще танцува усмихнат света.
© Хари Спасов All rights reserved.
The work is a contestant:
