Feb 28, 2020, 11:21 PM

Да победим страха 

  Poetry » Other
1004 1 10

 

Преброени са дните ни земни,

няма време за страх и сълзи.

Да опазим телата си тленни,

тази мисъл докрай ни тежи.

 

Тази мисъл ни прави покорни,

вледенява любов и мечти.

Тя ни хвърля в бури притворни,

неусетно посява мъгли.

 

Ние трупаме камък, бетон

и стени срещу нея градим.

На страхът многолик, пантеон

ден - по ден неуморно творим.

 

А не може, не трябва така!

Нека вятърна мелница тук построим!

Не от камък! От полски цветя,

от живота ни толкоз любим.

 

Тя ще спре урагани метежни,

тя ще срещне коварна вълнá.

Под крилете ѝ приказно нежни,

ще танцува усмихнат света.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??