провокира ме стихотворението на megans "Да поговориме тогава за жени..." и коментара на rosen_dream към него - с усмивка :)
Да поговорим малко за мъже...
Известна ми е истината стара,
че колкото по-късо е любовното въже,
то толкова по-вкусна ще е чуждата попара.
Затягаш леко - почва да сумти.
На шията си сякаш има клуп и
отчаяно се бори, дърпа и върти...
Последствие - очите му за другите са лупи.
Отпускаш го - скимти като кутре
и маха радостно опашката свободна,
маркира тук-таме, но е добре, ...