Oct 2, 2007, 9:34 PM

"...да полетиш?" 

  Poetry
805 0 2

Изплашена съм,
докато вървя през времето.
А стъпките ми сигурно се заличават,
не ще да можеш да ме проследиш.
Следите бавно под нозете ми
отново в пепел се стопяват.
А ти със поглед ме попита:
"Не можеш ли в безкрая син да се стопиш"?

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??