Oct 31, 2010, 3:20 PM

Да помълчим!

  Poetry » Love
909 0 3

Ела, да помълчим на бира и цигара,
въпросите да се наметнат със мъгла,
погледнем ли се, грешките прегарят,
горчилката виновно стапя се в жарта
на огъня, роден от нашите  желания,
с които по детински си играем на догонване,
ела, да помълчим и всички дълги разстояния
с докосване да съберем във хоризонт оголен!
Да помълчим! Със думите изречени да се сбогуваме
и само с поглед да си кажем важните неща,
безмълвно да поседнем преди дългото пътуване,
в което вироглавите желания ще хванем във ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...