посипваш се в дъха ми...
загнезден
в миналото
като сън...
вали...
в смеха размих плътта си
валиш по пясъка ...
а вън...
...
превила съм се
между капките
в юмруче
и удрям
хоризонта
за да спре...
като дете
изгубило
съня си
се сливам
с бурното
море...
...
и се понасям
в облаците
като песен –
да потека
по жилите
като вина...
във утрото
да бъда
като есен
да се стопя
сред жълтите
листа...
...
и като ехо
да заглъхна
по скалите
по капки летен дъжд
да се свлека...
не ме буди
не искам да проглеждам...
а само
малко
да поспя...
© Бехрин All rights reserved.
А какво ли ще е, ако чуя и как свириш на фона на тази красива, красива поезия!