Ти като тъжна есен ме ограби.
Без жал открадна всяка мисъл в мен.
Сърцето ми получи... и продаде...
И любовта, а без любов така ми е студено...
Поиска ме и аз ти се отдадох...
Живота ми ограби... разпиля...
Аз исках да ти вярвам... и ти вярвах...
И затова днес тъна в самота!
Поисках обич - в болка се превърна!
Поисках теб - получих празнота!
Не искам вече нищо - само да си тръгна...
Без теб и твоите лъжи да продължа!
© МимеТО All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
