Да се стопиш

Apr 29, 2021, 9:36 AM

Poetry

412 0 0

Да се стопиш... Стопеното отвътре
изтича се през процепа на мрака.
Опарва с' светлината на кандило
и се отлага в тебе без да чака.

Надраскан лист изгарящ ти ръцете.
Не го четеш, там буквите се сричат.
Не дишат на доброто дробовете,
а сърцата спират да обичат.

Угаснал плам от скупчени неволи.
В заринат огън вятърът въздиша.
Как в бръснат мрак надеждите наболи
с пресъхнали слова да ви опиша?

Please sign in with your account so you can comment and vote.