Apr 29, 2021, 9:36 AM

Да се стопиш 

  Poetry
536 0 0

Да се стопиш... Стопеното отвътре
изтича се през процепа на мрака.
Опарва с' светлината на кандило
и се отлага в тебе без да чака.

 

Надраскан лист изгарящ ти ръцете.
Не го четеш, там буквите се сричат.
Не дишат на доброто дробовете,
а сърцата спират да обичат.

 

Угаснал плам от скупчени неволи.
В заринат огън вятърът въздиша.
Как в бръснат мрак надеждите наболи
с пресъхнали слова да ви опиша?

© Мария Божкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??