Хубаво е да се влюбиш,
светът добива нови цветове.
Бели, розови, червени,
безбрежни като синьото море.
Пламъче в очи играе,
в сърцето ражда се мечта.
А там на небосвода свети
влюбено една звезда.
Но ако в неподходящ се влюбиш,
ранима става любовта.
Пламъкът едва мъждука,
загубил блясъка на радостта.
Защо ми е любов такава,
с неподходящ за мен човек.
Часовникът на времето тиктака,
какво очаквам занапред...
© Лилия Нейкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
