Отивам без да знам дали ще се върна,
дали ще се върна в своя роден край,
да си припомня за изминалите години,
когато свободата беше до безкрай.
Отивам, а вече искам да се върна,
корените съхнат и вехнат без вода,
и птиците умират затворени,
никой не си – ако нямаш свобода.
Да се върна вкъщи много искам,
да видя къде съм роден, света мой,
да се върна всичко бих дал,
но... ако се върна, ще видя ли някой?
© Никица Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
