Да си човек
Всеки, който в мрака носи
огъня свещен, и дух велик,
става за великите въпроси
посветен да бъде всеки миг.
Може от Луната през небето
в хоризонта с воля да трепти,
от горите и реките до полето
да израства с шарени мечти.
Да обяздва вихъра на дните
над неволи, в ледове и пек ...
и дори от висините на орлите
повален от звяр, да е Човек!
ЛЪЧИСТА
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
