Да си човек
Всеки, който в мрака носи
огъня свещен, и дух велик,
става за великите въпроси
посветен да бъде всеки миг.
Може от Луната през небето
в хоризонта с воля да трепти,
от горите и реките до полето
да израства с шарени мечти.
Да обяздва вихъра на дните
над неволи, в ледове и пек ...
и дори от висините на орлите
повален от звяр, да е Човек!
ЛЪЧИСТА
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
