Да си жив
ДА СИ ЖИВ
Плакал ли си някога от щастие,
болката до дъното изпил,
носил ли си космоси в душата си,
в бездната на самотата бил?
Чакал ли си някого във времето
с поривите жадни за живот,
виждал ли си как покълва семето
и дръвчето как налива плод?
Слушал ли си песента на птицата,
пусната на воля да лети,
взимал ли си огън от искрицата
да гориш, да дишаш, да си жив?!
Питам те, приятелю, и мисля си:
В този свят на грях и суета
в тежките си мигове осмисляме
на живота кратък вечността!
© Христина Радомирова All rights reserved.
