Да си простим за стъпките погрешни,
за думите отронени от гняв!
Да стъпчем порицанията смешни
и сълзите от непокорен нрав!
Да си протегнем длани за прегръдка
и да прошепнем тихо: "Ти прости"!
Да си поемем опростена глътка
и от лицето лъч да заблести!
Да се погледнем с детската наивност
и да разлистим бъдещето с чест!
Да бъде време на любов, взаимност
и идваща от добротата вест!
© Наташа Басарова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
