Да си тръгвам ли?

Малко място ще оставиш ли във ъгъла?
Да, точно там, във твоята душа.
Съгласна съм и на това местенце в дъното.
Ще си тръгна... нека само спре дъжда.

Ще ме гушнеш ли за малко? За минута-две...
От бурята полепна по сърцето ми ръжда...
Ще стоплиш ли със длани ледените ми ръце...
Ще си тръгна... нека само спре дъжда.

Никой не успя да ме изслуша... ами ти?
Ще ме спреш ли, щом поискам да се разруша...
Ще ме гледаш… или ще ме виждаш през сълзи?
Ще си тръгна... нека само спре дъжда.

Ще ме обичаш ли, както ме обичаше преди?
Или ще поискаш до сълза да ти се издължа?
Ще ме пуснеш ли, щом болката се извали...
или да вървя. Отдавна вече спря дъжда.