Защо не съм силна аз, като гората?
И яростни ветри без жал да ме блъскат,
и бурите клони от мене да кършат,
да бъда през зимата тъжна и гола...
Но дойде ли пролет - листата ми свежи
да лъскат,
да съм със зелено и жилаво върше.
И сокове лудо да тичат по ствола!...
Защо не съм вечна аз, като реката?
От извор родена - в море да се втичам,
през пъстри ливади снага да си вия,
студена и бистра - да нося прохлада... ...