Jun 11, 2006, 1:01 AM

Да съм втората

  Poetry
865 0 4

Не искам да си тръгваш,
защо трябва да си с нея, а не с мен?!
Защо само за час мечтите ми сбъдваш?!
А после заминаваш далече в горещия ден.

И утре пак така,
ще те видя с нея.
Ще трябва да гледам как целуваш нейната ръка.
И ще се моля, дано да не полудея.

Моля те, остани,
моля те, за миг поспри.
Спри и ми обясни.


Искам да разбера защо е така!
Знам... не съм от нея по-добра.
И знам, да,
знам, че тя е твоята жена.

Ала болка изпепелява моята душа,
омръзна ми да съм толкова сама.
Бедното ми сърце,
то плаче, защото не може от тебе да се откъсне.

Зная, че трябва от тебе да се откажа.
И зная, не бива за тебе да мечтая.
И ето, взимам от масата ножа,
и не спирам силно да ридая.

Какво да сторя,
не виждам смисъл да живея.
Не мога с болката да споря.
Защото иначе ще полудея.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хаха добре
  • Няма да му слагам оценка, но от такива щури мисли наистина може да се лудне! Удари си един шамар и си ела на себе си!
  • Не си по-лоша от нея,как го иэмисли?Ако разбера нещо подобно отново,ще се разправяш с мен,капиш?
  • Благодаря за мнението.Нали за това може да се оставят коментари,за да каже всеки какво мисли.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...