Да! Така е!
На бъдещето дните -
те тайните отключват.
Вярата се ражда
още сред огньове.
Тук куршуми леят,
с които улучват
и рани лекуват
с билки от гробове.
Животът ни няма
как да се повтори.
Той мигове събира -
все неповторими.
И ако никой за нас
вече не говори,
а времето забрави
дрипавото минало,
случайният спомен
врата ще отвори
и светът ще види,
че все пак ни е имало.
© Виолета Томова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
