Да те има
Когато настроението ми заглъхне,
впило мълчаливо твоя аромат
и когато утрото ми неродено пак замръкне-
Нека да те има в този свят.
Когато натежала от обида,
отричам се от себе си съвсем...
До кости болката убила
Лишена от надежда ...
...нека да те има в моя ден!
Да бъдеш въздуха и хляба! И солта...
Постеля да си за душата уморена,
да те нося в паметта си като кръст,
но нека тебе само да те има..
Онемяла от мълчания и думи,
с две изтръпнали от нямане ръце...
Да болиш до бяло,до излишък,до полуда,
но само да те има,да си в моето сърце.
Да си смисъла и вяра, и данежда,
глътка въздух в уморения ми ден.
Да си! Да те има! Толкова ми стига!
За да може утрото да съмне и за мен.
© Електра All rights reserved.
