May 1, 2007, 10:16 AM

Да убиеш светлината...

  Poetry
1.3K 0 5

Долу
надолу
в тъмното...
там ме чака...
без очи
без страх...
там е краят...
Там е
нищото!
Аз вече съм там...
Аз (съм) нищо...
обгърнат в тъмнина
самота
мизерия
тъга
отчаяние...
без изход...
без светлина...
без любов
без мечти
без усмивки...
без нея...
Само аз
и
до мен
споменът за
щастието...
умиращ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надолу, в тъмното човек се спуска само по собствено желание...
  • П.П. (пропуснах основното) - интересна форма на стиха!!
  • Не знам дали е така.. гениалността е и в малкото, и в многото.. относително е
  • Не!!!Недей така!Недей!Много тъжен стих...
  • Тъжно е,да си нищо!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...