Да усещаш...
Да усещаш...
(по София Сладенько)
Месец - масло появи се. Комат Слънце е препечен.
Диаманти на Небето са звездите тази вечер.
Прошумя Съдба - Комета. В крайна сметка - само диря.
Скоротечен е Поетът. След смъртта му го намират...
Поднебесното Кандило на Небето дръпна ципа...
Бебе в Тъмно се родило, а пък майчицата хлипа...
Пеленки пере Багира, Каа - татко ги изстисква...
Как на бебе да придиряш? Как от бебе да изискваш?
Сякаш цялата Вселена вече е душевноболна...
Океанът - до колене... Андромеда - недоволна...
Изкривен, Светът в басейна галактическа вода...
Като Бог над нас се вдига По-Нещастно от сега...
То ни и конците дърпа... Едноклетъчни земляни...
Щом отпусне малко въздух - все едно, че си изяден...
Не издържат тънки клонки тежки ябълки наесен...
Време на марионетки... На медузите със песен...
© Красимир Дяков All rights reserved.
