Да усещаш...

Jun 16, 2010, 10:11 AM

Poetry » Other

610 0 3

Да усещаш...
(по София Сладенько)

Месец - масло появи се. Комат Слънце е препечен.
Диаманти на Небето са звездите тази вечер.
Прошумя Съдба - Комета. В крайна сметка - само диря.
Скоротечен е Поетът. След смъртта му го намират...

Поднебесното Кандило на Небето дръпна ципа...
Бебе в Тъмно се родило, а пък майчицата хлипа...
Пеленки пере Багира, Каа - татко ги изстисква...
Как на бебе да придиряш? Как от бебе да изискваш?

Сякаш цялата Вселена вече е душевноболна...
Океанът - до колене... Андромеда - недоволна...
Изкривен, Светът в басейна галактическа вода...
Като Бог над нас се вдига По-Нещастно от сега...

То ни и конците дърпа... Едноклетъчни земляни...
Щом отпусне малко въздух - все едно, че си изяден...
Не издържат тънки клонки тежки ябълки наесен...
Време на марионетки... На медузите със песен...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2010-06-17T20:39:35+03:00

Елена, чувството не е особенно приятно - същото е като да ти рекат че имаш диабет или рак...
Благодаря ви!
Зем.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2010-06-16T23:11:50+03:00

Браво, Краси!!!
elenabili (Елена Биларева)

2010-06-16T14:10:51+03:00

Много интересни образи... Какво ли е да се чувстваш "все едно, че си изяден"?