Да усещаш...
Да усещаш...
(по София Сладенько)
Месец - масло появи се. Комат Слънце е препечен.
Диаманти на Небето са звездите тази вечер.
Прошумя Съдба - Комета. В крайна сметка - само диря.
Скоротечен е Поетът. След смъртта му го намират...
Поднебесното Кандило на Небето дръпна ципа...
Бебе в Тъмно се родило, а пък майчицата хлипа...
Пеленки пере Багира, Каа - татко ги изстисква...
Как на бебе да придиряш? Как от бебе да изискваш?
Сякаш цялата Вселена вече е душевноболна...
Океанът - до колене... Андромеда - недоволна...
Изкривен, Светът в басейна галактическа вода...
Като Бог над нас се вдига По-Нещастно от сега...
То ни и конците дърпа... Едноклетъчни земляни...
Щом отпусне малко въздух - все едно, че си изяден...
Не издържат тънки клонки тежки ябълки наесен...
Време на марионетки... На медузите със песен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
