Да вярваш
Да вярваш
Да вярваш, когато камбаните бият
и светъл нахлува сред всички денят,
и слънцето гали с лъчи си очите,
и пламнали устни с нежност шептят.
Да вярваш, когато извива се буря
и руква до теб почти целият свят,
когато дървото докрай се превива
и стонът от болка изгаря докрай.
Да вярваш, когато, уви, неизбежно
стоварва животът хомота си свой
и мята пред тебе препятствие диво,
и мигом ти взема секунда покой.
Да вярваш, дори да не виждаш зората,
дори да се чувстваш до смърт уморен,
пред другите смело да вдигнеш главата,
на всички да кажеш – този свят е и мой!
© Сеси All rights reserved.
