Да завържеш вятъра за корен
Все обяздвам вятъра, Боже, няма ли кой да ме спре,
да изтръгне от мене стихиите, да забие пети във скалите
и да викне „аз дойдох, аз съм твоето земно момче,
две звезди ти донесох, за да няма тъга във очите ти.”
Да изпие с целувки солта от сълзите на хиляди роли,
да разпусне косите ми – водопади от огън и жупел,
и да шепне по-тихо от пяна „аз съм твой, ти си моя,
всеки миг е единствен сега, няма минало, няма и утре...”
И да бъде простичко, Боже, като пръст от твойта градина,
като в първия ден, като капчица кръв от реброто оголено.
И да бъде Любов, и да няма ни пролет, ни есен, ни зима,
за да кротне вятърът в мен, да замлъкне, завързан за корен.
© Даниела All rights reserved.
