Jun 4, 2011, 11:33 AM

Дафна

  Poetry » Love
983 0 0

Кажи къде отиваш, нимфо красива?

В таз гора кога се ситен дъжд пролива,

кога най-красивото цвете разцъфтява

и с мирис омайва?

 

Стъпваш по тревата с крака боси,

разпиляла си по рамената медни коси.

Танцуваща, съблазнителна,

от Афродита по-пленителна.

 

С детска радост венци виеш

и лице сред дъбовите клони криеш.

Примамливо пееш песен

и възхваляваш Природата и тази есен.

 

Листата капят, пожълтели са,

усети на есенния дъжд мириса.

Да, той е благодат от лазурни небеса,

сътворени от Зевса.

 

Но, Дафно прекрасна - погледни -

чуждото присъствие усети.

Нададе нимфата красива вик

при вида на Аполониевия златен лик.

 

От Олимпа слезе той смутен.

От омайната красота пленен.

Ех, любовта дори боговете покосява,

а после ги дълбоко покрусява.

 

Ерос обаче, обиден на теб,

те търси навред.

И намери те, красиви Аполоне,

и сега ще отмъсти.

 

Ето - приготвя своята стрела -

тази, която убива любовта.

И в миг прониза на Дафна сърцето

и ужас ù покри лицето.

 

Бяга с нежните нозе,

скована от страха.

А Аполон след нея бяга

и ù казва да почака.

 

Обяснява ù се той в любов,

но нимфата не ще да чуе.

Таз стрела жестока

причини и на двамата толкоз болка.

 

Но Аполон е бърз, чевръст,

а Дафна падна върху земната пръст.

Вдигна очи към боговете -

молитва към тях зачете.

 

-Ах, превърнете ме в

цвете или дърво!

Само ме спасете от

златоликия бог!

 

И боговете се смилиха.

Помощта си на Дафна откриха.

Ето - ръцете ù клони стават

и листата им се раззелиняват.

 

В миг нимфата прекрасна

се превърна в чудно дърво

и сърцето ù е вече мъртво.

Спаси се тя.

 

А Аполон падна пред него на колене

и запроклина олимпийските богове.

Нежно клонче си откъсна

и от него сви венец.

 

-Отсега ти, дърво любимо,

Лавър ще се назоваваш

и вечно ще се раззеленяваш.

Твоите листа ще кичат

на победителите главите.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...