Менят се пак сезон подир сезон,
след дълга зима идва топло лято,
а в живота вместо закон –
царува долар и корупция, и злато.
А в теб, Българийо, едничка на света,
където имаме море, гори, поляни
и Бог дори не ни лиши от красота,
народът ни гладува сред балкани.
С прости дънки, на вратлето с кръст,
най-горестните сълзи леем –
далеч от теб, Родино, мерим ръст.
Дай, Боже, на света да оцелеем!