За да гориш една божествена искрица е потребна
и чернозем - та златно зрънце обич да покълне
и длан напукана - от живата вода за теб да гребне,
преди от алчност и от студ света да те погълне.
За да сияеш не е нужно тежко злато, ни магия,
за да те има трябва някой друг да те прегърне.
С последната си мръсна дрипа в урагана да те скрие
сред мрак душата ти в хвърчило пъстро да превърне.
За да летиш, крило ти трябва бяло, силно - но от тия,
за тях Икар не е глупец един - в заблуда грешна.
Не брат, и Бог, а не и еднодневния богат месия,
приятел трябва, истински. Дай, Боже да те срещне! ...