Дай, Господи, красиво да старея?
ДАЙ, ГОСПОДИ, КРАСИВО ДА СТАРЕЯ?
... започнах все по-бързо да старея, смалявам се на ръст и на тегло,
не чепаря сафрида си на кея, спрях в парка да препускам с колело,
със други думи – тялото ми вече по морза ми изпраща SOS? –
че може да съм тръгнал надалече, но като нищо ще пристигна днес,
и мисълта ми – чист планински ручей, си криволи из летните треви,
че туй, що мислех, може да се случи, или пък да не се осъществи? –
един – извадил ряпата си, дядо – и взел си от света петте пари,
да ме запомнят – старче белобрадо, написало си стихчето в зори,
сетренцето си вейнало на кея, посрещнало си птичите ята,
дай, Господи, красиво да старея? – и чист да си отида от света.
© Валери Станков All rights reserved.
