Малките неща нещо днеска са ми скучни.
Виждам те отпред и твойте площи твърде тучни!
Спирам те и викам - Нова ли си във Града?
Тя ми вика - Не се хаби, не си ми в стила!
Дай ми, дай ми, дай ми!
Ще ти разреша проблема!
Дай ми, дай ми, дай ми!
С кинти чак си бърша хрема!
Дай ми, дай ми, дай ми!
Ела да ти дам от крема!
Дай ми, дай ми, дай ми!
Влез ми бързо във харема!
Викам ù - Абе, драга, нещо май се обърка!
- Аз съм лечител - и ти предлагам кълка в кълка!
„Къв си ти, бе? Какво само ми говориш!“
- Айде да те водя, че вече да не спориш!
Дай ми, дай ми, дай ми!
Не се плаши от "под корема".
Дай ми, дай ми, дай ми!
Аре играй ми ти мръсна схема!
Дай ми, дай ми, дай ми!
Кой ти разреши проблема?
Дай ми, дай ми, дай ми!
„Викам му просто „Супермена“!“
© Дан Дан All rights reserved.