Моля те, любов,
дай ми знак.
Докосни моето рамо.
Кажи: И без него
пак ще живееш,
трябва да поискаш само.
Но аз не искам това.
Без него няма живот.
Искам да го видя.
Да му кажа колко го обичам.
И как с вятъра буен,
все до него тичам.
Мъката ми е голяма.
Не си усещам даже сърцето.
Липсва ми топлата ръка.
Мразя си лицето.
Моля те, любов, докосни ме,
да не повтарям
неговото име.
И ако и това не помогне,
в камък превърни ме!
Моля те, любов ...
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
