Моля те, любов,
дай ми знак.
Докосни моето рамо.
Кажи: И без него
пак ще живееш,
трябва да поискаш само.
Но аз не искам това.
Без него няма живот.
Искам да го видя.
Да му кажа колко го обичам.
И как с вятъра буен,
все до него тичам.
Мъката ми е голяма.
Не си усещам даже сърцето.
Липсва ми топлата ръка.
Мразя си лицето.
Моля те, любов, докосни ме,
да не повтарям
неговото име.
И ако и това не помогне,
в камък превърни ме!
Моля те, любов ...
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
