Даже в мен небето да се пръсне...
и в душата ми порой да завали,
аз ще нося бялата си същност,
щом твоята любов ще ме крепи.
В теб ще се родя със нежност,
по-истински и светъл от деня...
и пак в сърцето ти ще чезна,
за да мога обичта ти да пленя.
Даже в мен небето да се пръсне...
и в душата ми порой да завали,
аз тъй ще си износя кръста,
преди завинаги да си отидеш ти!
© Аз All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
