Далеч е изворът....
Далеч е изворът, а аз от жажда
не виждам пътя, а мираж
очите ми премрежва.
А искам! Колко много искам!
Да стигна със своите нозе
до оня миг - оазис,
когато паднала на колене
да пия сокове на нежност.
И да поглъщам със очи
мечтанията сбъднати копнежи,
да вдъхвам истини и красоти
душата ми от радост да празнува!
А всеки ден вървя към него.
Всяка вечер, заспивайки умирам,
а с утрото отново се прераждам
и все вървя, вървя към теб,
ти, извор мой на мойта сила...
не виждам пътя, а мираж
очите ми премрежва.
А искам! Колко много искам!
Да стигна със своите нозе
до оня миг - оазис,
когато паднала на колене
да пия сокове на нежност.
И да поглъщам със очи
мечтанията сбъднати копнежи,
да вдъхвам истини и красоти
душата ми от радост да празнува!
А всеки ден вървя към него.
Всяка вечер, заспивайки умирам,
а с утрото отново се прераждам
и все вървя, вървя към теб,
ти, извор мой на мойта сила...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
