Далече, далече
Посветено
Далече, далече,
където смехът е нетраен,
където сънят е молитвен мираж.
Далече отиваш. След тебе отчаян
домът ти заспива – най-тъжният страж.
Далече, далече,
където морето е спомен,
а океанът беснее – тайнствен и див.
Далече отиваш. Светът е огромен.
Домът ти е малък, самотен и тих.
Далече, далече,
където приятели няма,
където усмивката всъщност е враг.
Далече отиваш. Домът ти е рана.
Проскърцва в забрава къщният праг.
Далече, далече,
където животът те чака –
опасен и огнен – нестихващ вулкан.
Далече си вече. В окото на мрака
проблясва домът ти – най-светлият храм.
© Даниела All rights reserved.
