amethyst (Калин Пантов) amethyst (Калин Пантов)
11 50
Feb 13, 2021, 4:13 PM

Далече, далече...

644 0 5

Далече, далече отлетяха мечтите... 

Сега разорен съм, отчаян и гол.

Следата им сля се с таз на сълзите

във вкуса на живота - горивата сол.

 

Далеч отлетяха и моите мисли, 

духовни трепети, копнежи, любов -

купища напразно изписани листи,

молби към света, а той е суров... 

 

И мойте чувства сега са далече -

съдбата зарови ги в черен ковчег... 

Да легна до тях време е вече -

нима така ограбен, аз съм Човек?! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Пантов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    amethyst (Калин Пантов) - леле, как познах! Три пъти гледах няма ли дата кога е писано, нещо не ми се връзваше със сегашния ти образ, който съм си създала от четенето на това, което пишеш.
    Малко е да се каже "изгубено", направо сме си "загубено"
  • amethyst (Калин Пантов)
    amethyst (Калин Пантов)
    Благодаря ви, приятели! Наистина пораснах! Това стихотворение е писано в средата на 90-те, когато сблъсъкът на мечтите на младия (тогава) Аз с реалността, бе особено силен. А и нашето "изгубено" поколение, имаше редкия "шанс", да израства и съзрява в "интересни" времена...
    А те, май - още не са отминали...
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Права е Наташа! Много хора са минали по този път! Обичай и ще бъдеш обичан!
    Вяра, Надежда и Любов!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Пораснал си значи. Мечтите са в периода на израстването, след тях идват приоритети и критерии. За това и най-уязвими са най-младите, защото залагат очаквания на мечтите си.
    Чувствата не отлитат. Те са си в нас и се появяват, когато има за кого. Духовните трепети ако ги нямаше, нямаше да го има и това стихотворение.
    Всичко ти е наред. Не е дошъл още краят на света, споко!
  • absent (Наташа Биразова)
    absent (Наташа Биразова)
    Калине, желая ти да преодолееш този труден период в живата ти и отново да изпитваш радост и любов. Не се отчайвай, моля те! Всеки от нас е имал тежки моменти, но с търпение, смирение и надежда се преодоляват!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0