Далече, далече... 

© Калин Пантов All rights reserved.

Comments

• palenka (П Антонова)

  2021-02-13T19:56:44+02:00
  amethyst (Калин Пантов) - леле, как познах! Три пъти гледах няма ли дата кога е писано, нещо не ми се връзваше със сегашния ти образ, който съм си създала от четенето на това, което пишеш.
  Малко е да се каже "изгубено", направо сме си "загубено"
• amethyst (Калин Пантов)

  2021-02-13T19:49:57+02:00
  Благодаря ви, приятели! Наистина пораснах! Това стихотворение е писано в средата на 90-те, когато сблъсъкът на мечтите на младия (тогава) Аз с реалността, бе особено силен. А и нашето "изгубено" поколение, имаше редкия "шанс", да израства и съзрява в "интересни" времена...
  А те, май - още не са отминали...
• Mitvans (Иванъ Митовъ)

  2021-02-13T19:17:21+02:00
  Права е Наташа! Много хора са минали по този път! Обичай и ще бъдеш обичан!
  Вяра, Надежда и Любов!
• palenka (П Антонова)

  2021-02-13T19:05:27+02:00
  Пораснал си значи. Мечтите са в периода на израстването, след тях идват приоритети и критерии. За това и най-уязвими са най-младите, защото залагат очаквания на мечтите си.
  Чувствата не отлитат. Те са си в нас и се появяват, когато има за кого. Духовните трепети ако ги нямаше, нямаше да го има и това стихотворение.
  Всичко ти е наред. Не е дошъл още краят на света, споко!
• absent (Наташа Биразова)

  2021-02-13T18:33:21+02:00
  Калине, желая ти да преодолееш този труден период в живата ти и отново да изпитваш радост и любов. Не се отчайвай, моля те! Всеки от нас е имал тежки моменти, но с търпение, смирение и надежда се преодоляват!