Аз пак съм отделен от мойте хора,
макар и не на края на света...
Дойдох аз тука, във Стара Загора,
на баскетбола да се посветя!
Отседнали сме тука - във "Верея",
със нацотбора аз съм настанен.
Аз с моите момчета се гордея,
не знам дали са горди и те с мен!
Със баскетбола съм от доста време...
На два пъти със "щанги" го смених...
Не съм го чувствал до днес като бреме,
напротив - вплитам го във моя стих.
С румънците сега ще мерим сили...
Дано да стане истински двубой!
Те никога не са ми били мили,
не са ми те приятели от сой...
И затова аз хич не ги обичам...
Типът румънски никак не е мой!
След всяка среща аз съм се заричал,
че някога ще ми платят във брой!
Те винаги хитруват най-нечестно,
аз от това пък не съм възхитен!
Те с хитрините дребни са извесни,
а туй не е достойно според мен!
И ний, Бай Ганьовците, не сме стока,
но подло много рядко се държим...
Държиме повече избраната посока-
на думата си повече дължим!
С такива чувства аз стоя с отбора,
тук става дума не само за спорт...
Дребнавците за мене на са хора,
макар да са дошли като отбор!
© Христо Славов All rights reserved.