Далечен изгрев
Не се събуждаш два пъти в ранно утро.
Очи отворил - една е първата зора.
Един е изгревът и залезът е сам.
И вярата в доброто е една..
Само в прегръдките на умиращата тръпка
долавяш колко много са лъжите.
Една е и моята душа,
а някога прекрасен лъч в нея спря.
Помни, макар
че много ме боли, аз веднъж греша..
Не тъжа,
малката пътека с бурен е покрита.
И този лъч остава в тъмнина.
Не тъжа,
че сърцето ми тупти само.
И твоят ритъм в живота някъде потъна.
А може би това е по-добро.
Защото в спомена с длани ще рисувам
болката на моя изгрев
и разнищената дреха в залеза на твоя ден.
© Йонка Янкова All rights reserved.
