Днес ми подари на длан света,
за който винаги мечтаех.
Звездици пръснаха парчета смях
и още гатанки разкриха.
Животът с доверие ни слиса
и спря задъхан между нас.
На бузите ни бяла светлина
и пръски ведрина написа.
Очите ми се мият в твоите води
и блянове разкършват гриви.
Копнея редом с теб да съм
и дали аз съм тя да зная.
© Мария All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
