Дали съм по истински влюбена.
Дали съм от най недолюбвана.
Дали съм потретила с първите.
Дали съм била, ако ти не осъмваше...
Дали и да мога със вятъра.
Дали само среща не смея.
Дали съм се смяла със лятото.
Дали по дъжда не копнея.
Дали съм осъмвала с припева.
Дали съм пътувала с времето.
Дали ако можеше първата
да ме вземеш на коня и в стремето
да забиеш най-яростно шпори,
така че да вземеш дъха ми –
дъха и на мен, и на коня.
© Велина Караиванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
