Вървя през града и си мисля
какво е положението сега.
Дали такова ще бъде
след колко?... Десет лета.
Дали отново ще грабят
чуждите хора властта?
Дали пак плахо ще бягат
от камшиците на съвестта?
Дали деца ще умират,
за да карат други кола?
Дали старци ще плачат,
за своята родна страна?
Дали, когато изляза
пак сам в нощта,
ще видя тази картина,
която виждам сега?
© Христо All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
