Дали

Jan 22, 2011, 1:01 PM

Poetry » Other

590 0 0

Оставам сред всички,
след деня;
оставам - макар осакатена,
инвалид -
сред лъжата, фалша, суетата.
Не плача, няма, нали оставам преди да реша, че взели са ми крилете.
Ръцете - шоколад,
в очите свети меден грях.
Събуждам се в лица на други, не от теб,
политам с черните крила,
не съм и ангел -
просто суета. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дали

Want to read more?

Random works