Затвори се последната врата,
сама останах във мъглата...
Кога ще дойдеш ми признай,
ще върнеш ли усмивката позната?
Тогава пак ще имам всичко -
щом ти си там, от друго нямам нужда!
И глад,и студ,и жажда -
знай, остават само думи чужди...
Но щастието е така измамно,
разбирам аз, когато си отиде...
И чудя се дали безкрай
ще продължавам да те губя!