Feb 3, 2010, 9:06 AM

Дали би...?

  Poetry » Other
910 0 0

Неусетно нахлуваш в душата,
с ритъм сърдечен разливаш се в мен.
Тиха нежност превзема съня,
твойто име обгръща ме денем.

Думи плахи пробиват стени.
Разтопяват леда топли длани.
Усмивка, докосваща устни,
настанява се с постоянство.

Неусетно нахлуваш в душата,
разпръсквайки мрака стаен...
В тази цветна градина дъга си!
Ще посрещнеш ли изгрева с мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...