Подай ми ръка!
Тръгвай бързо - не се колебай!
Ти си бряг - аз лунна река.
Любов красива , мечта без край...
Колко измамно да чакаш
и вярваш в това -
разбирам сега.
Лък е животът ни, страстта - тетива.
Цвят теменужен. Полудяла дъга.
В косите ми - дъжд.
В очите - отлитащи птици.
Ти просто бъди силен мъж
и напук на всички скептици
ме отведи някъде далече-далече,
все едно къде.
Времето на любовта ни изтече...
Дали някой отсрочка ще ни даде?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
А, дали някой ще й даде отсрочка?
Риторично, но силно.
Благодаря, че прочетох!