Дали ще ме обичаш
които изживях в себеотдаване.
След мириса на мускус по чаршафите,
след тежките въздишки преживяване.
Дали ще ме желаеш след усмивките,
детайлно отразени в огледалото.
След миговете сладки... след екстазите -
споделящи първичното на тялото.
Дали ще ме обичаш след разделите -
проплакващи дъждовно от сбогуване.
След думите, с които игнорирахме
сърцата си... прелели от безумие.
Дали ще ме обичаш след “Обичам те”,
изплъзнато без дъх... от приказливост.
След онзи страх, преливащ във изричане
на истини, болящи от фалшивост.
...........
И да, ще ме обичаш... И в бездумие.
С необяснимото и бясно нетърпение.
Виновно ще сънуваш - до безумие.
Наказан си! И аз съм изкупление!
© Кремена Стоева All rights reserved.
