Ти дали не си илюзия, любов?
От човешка потребност навярно си родена.
И тъй сляпо вярва в теб човека,
Пред тебе се прекланя,
вълнува се, копнее.
И ти царицата,
ти грешната,
Святата.
Понякога душите ни опустошаваш.
Показваш ни незнайни върхове,
Внезапно после си отиваш...
И пак очаква те човекът, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up