Дали те имах
Душата ми сега е празна и бездомна,
останала отново с мислите самотна,
изгубих те и чувствам се ограбена,
останала в една илюзия предадена.
А имах ли те някога, дори за миг,
или една заблуда докрай си изградих
и себе си поставих сред убийствения вой
от грешни помисли, слова безброй?
Накрая осъзнах, това е моята съдба
и бях безсилна закона й да променя,
но с теб поне за малко бях щастлива,
живяла мигове в измислицата дива.
© Сеси All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
