Дали те имах
Душата ми сега е празна и бездомна,
останала отново с мислите самотна,
изгубих те и чувствам се ограбена,
останала в една илюзия предадена.
А имах ли те някога, дори за миг,
или една заблуда докрай си изградих
и себе си поставих сред убийствения вой
от грешни помисли, слова безброй?
Накрая осъзнах, това е моята съдба
и бях безсилна закона й да променя,
но с теб поне за малко бях щастлива,
живяла мигове в измислицата дива.
© Сеси All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
