Дали защото в теб родих се
на празничен и светъл ден,
с мен златна есен се здрависа
и багрите си вля у мен.
Дали защото стих прописах
сред избуялите жита,
днес вятър книгите разлиства
изпълнени със пъстрота.
Шумят във тях полята ширни,
гори, високи планини;
борци в годините размирни,
сеячите на бъднини.
Където погледът ти стига
преляла в плод е есента.
Че тук е моята родина –
разбираш го от песента.
© Иван Христов All rights reserved.