Пролетно слънце, пролетна мода,
Изпънати дънки вирнат балкон.
Късо кафенце и чашка със сода.
В парка на въздух, убийствен фасон.
През тъмните цайси окото сканира.
Под тесните дънки, карамелен бонбон.
На сочните устни, усмивка замира.
Белите зъбки убийствен фасон.
Mъжът пък отсреща напълно блокира.
Втвърди му се всичко - силен бетон.
С хищен поглед в балкона се взира.
Дамата – Пролет е с убийствен фасон.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
