Дано да ме чуеш...
Дано да ме чуеш...
(по Наталия Аршанская)
Тъпо се блещи Нощта на прага на зимата.
Бели навуща комините са обули.
Парцаливият Месец някак незримо
ръси дъжда... Но ти не чуваш.
Не виждаш как пълзи по стената
лъч Светлина от отминало време...
Колко си нежна! Двете зърна,
леко настръхнали, на ръката ми дремят...
В съня си не пускай Змей до зори!
Караконджули по дебрите бродят...
Самодивско хоро си повела, нали
и русалки, подире си, водиш!
Цялото Лошо пред теб е безсилно
и бои се, като Сатана, от тамяна...
Усмивката твоя с устни ще милна,
а зная, че в съня ти ме няма...
Таралежи се Месецът, навънка светлее,
а коминът навуща обул е...
Само те моля... Не го пущай Змея
в съня ти да дойде... Дано да ме чуеш...
© Красимир Дяков All rights reserved.
