May 24, 2006, 3:54 PM

Дано ме намерите... 

  Poetry
646 0 5

В този ад от емоции,
щури идеи и налудничиви изпълнения,
аз стоя тихо на фона на детинската лудница
и чакам да се сбъдне чудо...

Крясъци озвучават цялата стая,
гръм от писъци и вода заливат всички и всичко.
В този хаос от откачени мисли мечтая...
Искам да съм различна в това време типично!

Чакам, а не вярвам в чудеса...
Не виждам светлина, а съм най-оптимистичният човек...
Не вярвам, но не спирам да копнея за любовта,
и желая на всеки самотник по малко късмет.

Опитвам се да открия себе си
в това объркано общество от хулигани.
И дано някой ден успея...
Дано някой правилният път да ми покаже...

Хаос от емоции луди и страсти....
Всеки мисли за обич и се смята за велик.
Но никой не вижда слънцето, тревичките прекрасни...
Оставям ви душата и себе си в този стих...
(Дано ме намерите някъде там...)

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кате,значи мисията ми е била успешна..благодаря ти от сърце
  • Смятам,че те намерих някъде там.И ти,наистина,си различна.
  • Декстър,радвам се,че ти е харесало.Прости думички,проста ситуация,прости чувства...Как ли?Ами с много чувство и надявам се малко надежда....
    А Христо на теб много ти благодаря,защото си редовен "читател".Трогната съм и благодарности...
  • Почувствах душата ти!!!
    Поздрави,Сандра!!!
    Повече усмивки!!!
  • От всичките досега мисля, че това ми хареса най-много... Пълно е с толкова прости думички... Някак... непретенциозно, лесно смилаемо и... как го направи?
Random works
: ??:??