Дано ме намерите...
В този ад от емоции,
щури идеи и налудничиви изпълнения,
аз стоя тихо на фона на детинската лудница
и чакам да се сбъдне чудо...
Крясъци озвучават цялата стая,
гръм от писъци и вода заливат всички и всичко.
В този хаос от откачени мисли мечтая...
Искам да съм различна в това време типично!
Чакам, а не вярвам в чудеса...
Не виждам светлина, а съм най-оптимистичният човек...
Не вярвам, но не спирам да копнея за любовта,
и желая на всеки самотник по малко късмет.
Опитвам се да открия себе си
в това объркано общество от хулигани.
И дано някой ден успея...
Дано някой правилният път да ми покаже...
Хаос от емоции луди и страсти....
Всеки мисли за обич и се смята за велик.
Но никой не вижда слънцето, тревичките прекрасни...
Оставям ви душата и себе си в този стих...
(Дано ме намерите някъде там...)
© Александра Матеева All rights reserved.
