Дано ме разбереш
Сега, когато легна между нас разлъка
и есента настъпва бавно кат' преди,
сега остава спомен само тука
и ражда болка в нашите души.
Дано сега ме разбереш, това съм -
жена, която търси пристан във нощта,
жена, която бе за тебе всичко,
но тръгна си от теб и любовта.
И може би не ще я срещне вече,
защото твърде скъпа ще е тя.
Ще е сама във радост и във мъка
дори и с друг да бъде под ръка.
Сега за тебе ще остана рана,
а ти за мене - спомен и мечта.
Ще те заключа в себе си и ще те пазя
дано сега ме разбереш, дано...
© Диана All rights reserved.
